Радослав Владимиров е един от най-добрите тенис аматьори в България. Печелил е най-големите турнири за любители и е познат на мнозина, които горят с този спорт. На 8 юни той взе трофея в първия Мастърс на Интерактив тенис за 2017 година като победи друг отличен играч – Едиз Батран. Представяме ви Радо в откровен разговор – за любовта към тениса, за срещата с Роджър Федерер и за разликата между любителския и професионалния тенис.
-
Радо,
тази година ти спечели най-големите аматьорски турнири – „Зашо“, FPI Green Cup 2017 в Марина Созопол, а преди
седмица - Мастърса на Интерактив тенис. Как
се трупат толкова много победи?
-
С игрова практика. Като играеш редовно, 3-4 дни в
седмицата, е нормално да си добър. Важно е също да се трупат турнири. Защото
едно е да играеш освободено, за удоволствие, а съвсем друго - на турнир .
Едното е да играеш на точки с различни играчи, а при другото просто си правиш
тренировки. Бях няколко месеца в чужбина и като се върнах през зимата, не
тренирах, а се пусках само на турнири. Скъпо ми е да плащам за балони, затова
записах осем турнира. Иначе играя на нашия корт в „Люлин“. Преди години той е
бил паркинг, който по-късно хората са направили на корт. Сега събираме пари и
го поддържаме. Там тренирам през зимата, когато е топло, а също и през лятото.
Има много желаещи – около 40 души сме редовни играчи, мрежата седи по цял ден
опъната. Преди първия ми голям турнир за тази година – Зашо – не бях тренирал
изобщо. Другото нещо, което ми помогна да го спечеля, беше фактът, че на
кортовете в Пловдив имам приятел, и там една седмица играх с деца като спаринг
партньор.
-
Знаеш
ли на колко турнира си бил откакто играеш сериозно?
-
Повече от 200. Започнах да играя тенис през 2005-2006 г.,
а на турнири се пуснах през 2008.
-
През
февруари спечели първата си купа от вечерните турнири Интерактив тенис, категория 500. Лесно ли
беше?
-
Не беше много лесно, защото точно се бях върнал от
Германия. 4 месеца не бях хващал ракета, нямах игрова практика. Исках да видя
как е да се изправя срещу различни противници след такава пауза. Видя се, че не
съм готов да спечеля поредица от мачове, вериги, каквито са Интерактив тенис и „Диана“. Но
когато не си играл това е нормално – загубил си чувство, нямаш физика. Трябва
обща физическа подготовка, тренировки, за да върнеш формата си. В играта за мен
е най-важно да се движа добре. Ако не се движа добре ударите не се получават и
мога да загубя от всеки.
-
Кой
е най-ценният ти трофей?
-
Няма такъв. Радвах се много на двете победи в
„Карлсберг“, през 2014 и 2015 г. Преди това бях участвал няколко пъти в тази
надпревара, но не ми достигаше опит. Хората ме превъзхождаха, задържаха повече
топката, а аз прибързвах. Като натрупах опит и самочувствие, и знаех как да
играя с различните противници, започнах да печеля. Тези две победи ми дадоха
възможност да отида в Лондон на Мастърс финалите на ATP.
Гордея се и с двете титли на „Зашо“ – през 2014 и 2017. Имам и два про-ам-а,
които спечелих с Пламен Милушев. С него играем от деца на корта в „Люлин“, но
той стана състезател, а аз останах на аматьорско ниво. Вече бях на 15 години и
нямаше за кога да започна да тренирам професионално.
-
Какво
научи на про-ам турнирите?
-
Когато играеш със състезател виждаш какво е професионален
тенис. Всички удари са изчистени. От тази гледна точка и най-добрият аматьор не
играе редовно. Състезателите тренират по 6 часа на ден – 4 часа тенис и 2 часа
във фитнеса. Това е задължително, за да станеш добър професионалист. Не трябва
да губиш свободното си време, трябва да спазваш режим, да не ходиш навън, а да
тренираш. На про-ам турнирите виждаш как се движат състезателите. Играта им е
изключително добра, движението е изчистено. И се опитваш да подражаваш на този
стил. Можеш да си направиш изводи дали играта ти е правилна. Повечето любители
имат лоша техника – не е професионална, не сме се учили с треньори, а сами, с
гледане. А ако треньор не ти покаже удара, и го научиш грешно, е много трудно
после да го оправиш. Затова е хубаво да започнеш от малък и с треньор. Децата
асимилират най-лесно къде бъркат и как трябва да играят .Аз на 15 години бях
голям и нямаше как да прогресирам като професионалист.
-
В
Санта Марина спечели билети за Уимбълдън. Какво очакваш от турнира за Големия
шлем?
-
Очакванията ми са
огромни. Това беше другата ми мечта – да гледам Роджър Федерер на трева.
Уимбълдън е над 100-годишен турнири и всеки, който е обича тенис, иска да види
определен тенисист на тревни кортове .Заминавам на 5 юли – за 2 и 3 кръг. А
тенисът на живо е абсолютно различен от тениса по телевизията – направо си вътре
в играта, виждаш как я построяват тактически. Гледаш всяко движение, дори и на
почивките. По телевизията всичко е една идея по-забавено. Не гледаш ли тенис на
живо, не можеш да усетиш тръпката от този спорт. За пръв път бях на трибуните
при най-добрите през 2011 г., в Букурещ. Беше турнир АТП 250 и имаше добри
играчи – Жил Симон, Гейл Монфис. А на тях малко не им достига, за да са в топ
10. За да си на върха се изисква изключителен талант и постоянство. Нямаш ли
постоянство, едната година си горе, на другата може да си изчезнал от
ранглистата. Още тогава исках да гледам топ 10 от играчите – Надал, Федерер,
Мъри.
-
Какви
са следващите ти цели?
-
Нямам определени цели, за мен е важно да играя. Обичам да
ходя на турнири. И целите ми са ясни – да печеля всеки турнир, на който играя.
Продължавам да съм същия човек – искам да печеля още и още турнири и да не
давам на конкуренцията победи.
-
Ти
си бивш вратар и юноша на Локомотив София. Остана ли за теб футболът в
историята?
-
Футболът ми беше любим от малък. Когато бях на 7 години
това беше единственият спорт, който гледах. Тогава всяко дете искаше да играе
напред, а аз исках да съм вратар. Тренирах 12 години, кариерата ми вървеше
нагоре-надолу. Признавам, че бях малко мързелив и като свърших старша възраст,
реших да се пробвам във В група на България. Играх 2 сезона в Костинброд, но
получих тежка контузия – скъсах предна кръстна връзка. Бях на 21 години, през
2011-та. Тогава реших да спра с футбола и да мина към тениса. Възстановяването
ми отне между 9 и 12 месеца. Беше ми много трудно, защото до този момент всеки
божи ден спортувах. И тези 12 месеца бяха наистина тежки. Но вече са зад гърба
ми. Избрах тениса случайно. Когато бях на 12 години започнах да гледам Роджър
Федерер. Хареса ми лекотата , с която играе. Той ме запали. И понеже кортът в
„Люлин“ е на 200 м от блока, решихме да играем. Нямаше мрежа и с приятелите
опъвахме конец. Бях на 15, когато Роджър започна да печели Шлем след Шлем, и се
запалих изключително много. Не ходих на училище, пропусках тренировки по футбол,
за да се занимавам с тенис . Този спорт е краста – като се запалиш много трудно
може да кажеш „спирам“. Но не съжалявам за абсолютно нищо.
-
В
Интернет има една твоя снимка с Григор Димитров. Каква е нейната история?
- Направена е благодарение на Пламен Милушев през 2014-та.
Тогава Пламен беше в топ 900 и го бяха викнали на лагер с националния отбор за
купа „Дейвис“. Бащата на Григор му беше звъннал да тренират на „Малееви“, а аз
отидох да ги погледам. Така се получи тази снимка.